Наскоро прочетох тази прекрасна книга на Робин Норууд и нямах търпение да споделя част от нея с вас. Препоръчвам на всеки да я прочете, тъй като тя доказва, че "картинката", която виждаме в момента е просто част от големия пъзел Живот.

"... Истинското изцеление от всяка криза настъпва на етапи. Когато отмине острата ни емоционална криза, изпитваме необходимост да осмислим онова, което сме преживели в контекста на цялостната „кройка" или „тъкан" на нашия живот. Питаме се дали вярваме в съществуването на Тъкача, дали Неговата ръка просто не е бутнала совалката така, че няколко нишки да се измъкнат тъй необратимо, че тъканта на живота ни да остане дефектна за цял живот? Или пък размахът на въображението му е придал на кройката неочаквана извивка? Защото не самото събитие, а по-скоро начинът, по който ние го преживяваме и дефинираме, определя в крайна сметка въздействието му върху нас, положително или отрицателно.

Какво означава думата изцеление?! Какво представлява то?! Изцелението настъпва с промяна на съзнанието, промяна на сърцето, чрез опрощението ни към другите, опрощение към самите себе си, опрощение към Живота и към Бог. Изцелението идва, когато изоставим убеждението си за това какви би трябвало да бъдат условията на живота ни и изпитаме желание да приемем и в крайна сметка да оценим това, което просто съществува. Отваряйки се за поглед към нещастието като път към нашето изцеление, ние можем да изпитаме вяра дори и в моменти на отчаяние. Можем да вярваме не само, че болката ще премине, но и че в страданието ни има смисъл, предназначение и достойнство.
В емоционалната сфера - колкото по-голяма е травмата, толкова по-голям е потенциалът за значимо изцеление. Изцелението на отделния индивид влияе върху изцелението на човечеството като цяло. Изцелението на човечеството като цяло влияе върху изцелението на цялата планета.
В процеса на нашето развитие първото, което трябва да направим, е да придобием контрол върху физическото тяло. После трябва да овладеем емоциите си чрез дисциплина. И накрая емоционално обусловената материя на нисшето ментално тяло постепенно намира подслон и ние се съсредоточаваме повече върху висшето духовно ниво. Наред с висшето ментално тяло чрез това съсредоточаване се развива и нашата способност да осъществяваме съзнателен контакт с душата и с Плана за нашия живот. Болестта е ключът и катализаторът, даващ възможност на хората да изразят дълбоката си обвързаност и желание да помагат и поучават чрез своето страдание онези, до чиито живот се докоснат. Подобно на създаването на диамант от въглища, трансформацията в човека обикновено изисква продължително време и продължително въздействие.
Навсякъде, където виждаме нещастие, душата вижда възможност за нашето изцеление, развитие и просветление. Страданието ни е необходимо, защото то ни оформя.
Дилемите, пред които сме изправени, трудностите и препятствията, с които се сблъскваме, и начинът, по който ги посрещаме и се справяме с тях, определя кои сме, защо сме тук и какво се опитваме да постигнем чрез земното си съществуване. Личността често пъти преценява другите според положението, стабилността и материалните им постижения, но душата дава информация за характера на отделния индивид чрез задачи¬те и предизвикателствата, които му отправя. Ние погрешно вярваме, че целта е постигането на щастие, удобство, спокойствие и сигурност, но душата си има съвсем различна програма. Тя не се интересува от страданията на индивида, стига те да доведат до усъвършенстване, укрепване и пречистване, така че личността да бъде достойна да служи на целта на душата. Всеки път, когато се питаме „Защо това се случва на мен?", трябва да се опитваме да си припомняме, че нашето щастие, удобство, спокойствие, сигурност и положение не ни пречистват, не ни укрепват и не ни усъвършенстват. Това се постига чрез закаляването в огъня.
Според езотеричните учения всяка болест, всяко нараняване, всяко изпитване на страдание служи в крайна сметка за очистване и пречистване. Въпреки че не винаги може би разбираме как точно става това, ако непрекъснато носим тази мисъл в съзнанието си, можем да започнем да различаваме някои от ценните начини, по които трудностите ни служат.
Проблемите на тялото могат да служат като индикатор на нашите психологически бягства. Всяка трудна житейска ситуация е изпитание, а наред с нашето развитие се развиват и изпитанията -от ситуации, които предизвикват нашата физическа смелост, до такива, които изпробват моралните ни устои, личностната ни цялост и способността ни да бъдем честни пред самите себе си. Никой от тези тестове не е лесен. И тъй като, ако можехме, бихме ги пренебрегнали или избегнали, страданието на тялото служи на две цели. То ни подсказва, че съществува някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и прави последствията от нашите опити да отречем този факт достатъчно болезнени, така че изчакването да ни излезе твърде скъпо. Чрез самите симптоми на своята проява тялото може да ни посочи онова, което ние се опитваме да отречем.
Тялото е удивително нещо, животинската част от нас със свой собствен животински мозък - и свои собствени животински инстинкти и емоции. Подобно на всяко друго животно, човешкото тяло не е способно на нечестност. В действителност проблемите възникват не толкова поради невъзможността на тялото да лъже, колкото от пределно добре развитата способност на личността да го прави. Бидейки самосъзнателни и самооценяващи се, ние се опитваме да се самоубедим, че това, което сме решили да бъдем, е онова, което всъщност сме. Междувременно физическото тяло, изтъкано изцяло от чисти инстинкти и емоции, продължава да реагира правилно, без да прави каквито и да било преценки, при което напълно ни обърква. То се изчервява, то пребледнява, зениците му се разширяват, зъбите му тракат, челюстите се стискат, дланите се потят. То ни унижава с ненавременна ерекция или ни предава с треперене и припадъци -непредпазливо излагайки на показ пред целия свят сексуалната ни възбуда, страха ни, объркването ни, яда ни или каквато и да било друга реакция, която мисленето, преценката, т, е. човешката част от нас, тъй упорито се опитва да прикрие.
Може би тялото ни е по-съзвучно с изборите, които правим, отколкото ние самите. То се бунтува, когато се" отклоним прекалено много от онова, което е добро за нас. То плаща цената на стреса, породен от направения избор. Изпълнявайки онова, което искаме от него, и колкото и да е парадоксално - дори бунтувайки се, тялото служи на душата.
Случвало ли ви се е като деца да оцветявате картинки, съставени от малки празни сектори, в които има цифри? Спомняте ли си как сте запълвали всяко мъничко пространство с определения за съответната цифра цвят? Представете си, че всички сектори с цифрата три е трябвало да бъдат попълнени с оранжево., Вие поглеждате капака на играта, където е показана цялата картина, за да видите какво би трябвало да представлява това място, и виждате, че то е сянка на дърво. Мислите си: „Не, не може да е така. Сенките са сиви или черни, или пък тъмносини, или виолетови, но не и оранжеви!" И въпреки това във фигурката е отбе¬лязана цифрата три, а тройката означава оранжево. Е, вие продължавате да попълвате, уверени, че е допусна¬та някаква грешка. Работите си съвсем съзнателно, но дори и след като сте попълнили много от празните фигурки, все още не можете да различите картинката, а виждате само разхвърляни цветни петна. После, както продължавате да оцветявате, тези малки разпръснати петна като че с магическа пръчка се подреждат в полутонове и сенки. Накрая образите се сливат в цялостна картина, със светли петна в сенките и тъмни следи в светлината. Сега вие вече не забелязвате отделните фигурки, защото цялостният ефект заличава детайлите.
Животът на всеки от нас до голяма степен наподобява тази игра - разгръщаща се съвкупност от събития, емоции и мисли, всички със свое собствено значение или цвят. Взети заедно, тези частици и парчета образуват смислената структура, която е нашият живот. На нас обаче не ни е лесно да видим тази структура, тъй като сме заети с изживяването й.
Липсата на перспектива, на дистанцираност от събитията в нашия живот ни принуждава да гадаем какво е тяхното значение и стойност за нас. Обикновено ние даваме оценка за онова, което ни се случва, според това как се чувстваме в момента, в който то се случва -удобно или неудобно, доволни или недоволни, щастливи или потиснати. Когато животът ни се развива според очакванията ни, ние приемаме, че постъпваме правилно. Ако има обезпокояващи събития или чувства, които не сме очаквали, ние си мислим: „Не, това не може да бъде правилно. Аз не би трябвало да живея така. Сигурно има някаква грешка." Понякога, размишлявайки за минали неприятности, ние можем да видим как те са ни помогнали да развием сегашното си ниво на разбиране и самоосъзнаване. Или пък все още не можем да видим тяхното значение в по-широкия контекст, който може да включва дори и живота ни..."

В тези случаи ни остава единствено да вярваме, че нещата винаги се случват с причина. Че нещата винаги се появяват в Живота ни, защото поради една или друга причина, съзнателна или несъзнавана от нас, ние имаме нужда от тях. Щом нещо е факт в ежедневието ни, щом нещо е част от Живота ни - значи има нужда от него. Защо имаме тази нужда и ще разберем ли отговорът на въпросите си в този Живот?! Зависи единствено и само от нас. Прочетете книгата на Робин Норууд, за да научите повече за прераждането, за кармата, за изцелителните цикли в нашия Живот и защо те са ни нужни. Уверена съм, че всеки от вас ще научи поне мъничко за себе си от нея.

Ето кратко ревю за книгата:

Какъв е смисълът на страданието?
Защо то се случва на мен?
Какво се опитва да ти каже тялото ти?
Как да изживея живота си?

Робин Нарууд дава своя отговор на тези и много други жизненоважни въпроси с конкретни примери от практиката си на психолог и лечител. Това е един истински духовен пътеводител с висока практическа стойност в области като:
Индивидуална и семейна карма
Природа на емоционалните връзки
Избор на родители и обстоятелства около нашето раждане
Връзка между минали животи и настоящи проблеми
Млади и стари души

Линк за сваляне на книгата: http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%C7%E0%F9%EE+%F2%EE%E2%E0%3F+%C7%E0%F9%EE+%ED%E0+%EC%E5%ED%3F+%C7%E0%F9%EE+%F1%E5%E3%E0%3F