Напоследък все по-често засичам информация за балансираното хранене, наречено „Зоната”. Бари Сиърс написа едноименната книга, с която променя мисленето на милиони хора. Колкото по-често чета за нея, толкова по-убедена ставам, че има логика хората да се хранят точно по този начин. Особено хората с пр. Всички знаем, че страдащите от пр са под влиянието на постоянно вариране на границите на кръвната захар. Нестабилните нива на кръвна за­хар често водят до промени в нас­троението, умора, главоболие, а при нас са плодородна почва за появата на па. Аз вярвам, че за да се справи човек с пр, освен всичко останало, е нужно да обърне внимание на начина си на хранене. Трябва да обогати знанията си по повод храните – техните хранителни стойности и полезност. Убедена съм, че в зависимост от това как се храним – така и живеем. Такъв тип балансирано хранене ще позволи да контролираме хормоните, отговорни за нивата на кръвната ни захар. Те ще ни помогнат да ги запазим стабилни, а това от своя страна ще намали тревожността ни и симптоматиката на пр като цяло.

„Как може да се използва храната, за да се контролира действието на хормоните? Трябва да започнете да мислите за храната не като за източник на калории, а като за система за контролиране на хормоните.”  – Бари Сиърс

„…Тялото ни е съставено от милиони клетки, в които във всеки един момент се осъществяват редица химически реакции и процеси. Те се влияят и зависят от хормоналното равновесие на организма, което пък от своя страна, до голяма степен, се влияе от поеманата от нас храна. Оказва се, че дори емоционални състояния като щастие, любов и спокойствие, се влияят от взаимодействието на хормоните в нашето тяло.

Поддържането на нормални нива и баланс между хормоните в тялото ни, до голяма степен, е наша задача и отговорност.

Увеличаването на един хормон води до намаляване нивото на друг. Трябва много отговорно да следим с какво се храним, така, както следим кой влиза в дома ни. В зависимост от това как се храним, как почиваме и въобще как живеем - ние влияем върху нивата на тези хормони. А те от своя страна ни отвръщат, като влияят на нас…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Вече знаем, че всъщност пристъпите на паника са освобождаване на натрупалата се енергия в тялото ни, която то просто няма възможност повече да складира. Тялото не търпи дисбаланс и ако ние не намерим начин да освободим тази „излишна” енергия – то само ще намери такъв, като в нашия случай е много вероятно това да се случи чрез па. Нужно е много внимателно да подбираме храните в менюто си, за да избегнем резки промени в кръвната захар и натрупването на повече от необходимата ни енергия.

„… Правилният хормонален код, вашата тайна парола за достъп в Зоната, е скрита под хормоналната двойка инсулин-глюкагон. Инсулинът, както си спомняте, е хормонът на складирането. Неговата задача е да отделя излишната глюкоза от постъпилите чрез храната въглехидрати и излишните аминокиселини от постъпилите чрез храната протеини, и да ги струпва във вид на мазнини в мастните тъкани. За инсулина може да мислите също така като за хормон, който не само складира мазнините, но и не позволява тяхното използване. Ако инсулинът е хормонът, който съхранява и държи под ключ, то тогава глюкагонът, биологичната противоположност на инсулина, е хормонът на мобилизацията. Неговата основна задача е да освобождава във вид на глюкоза складираните въглехидрати от черния дроб. Веднъж отделена, тя навлиза в кръвта и помага за поддържането на кръвната захар в равновесие, нещо изключително необходимо за адекватното функциониране на главния мозък. Тъй като инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът го възстановява, комуникацията и балансът между тези два хормона са от изключителна важност за оцеляването ни. Спомнете си, че отделянето на инсулин се предизвиква от въглехидратите, особено от високогликемичните въглехидрати като хляб и тестени изделия. От друга страна глюкагонът (който, подобно на инсулина, се отделя от панкреаса), се стимулира от приетите чрез храната протеини. Следователно това изключително важно равновесие между инсулина и глюкагона зависи от две неща. Едното е количеството поета храна - излишните калории предизвикват отделянето на инсулин. Другото е съотношението протеини-въглехидрати при всяко хранене. Какво става, ако изберете погрешен хормонален код, както става например при типичното, богато на въглехидрати и бедно на протеини хранене, модерно през последните години? Обикновено ако в дванайсет по обяд се нахраните обилно с тестени изделия, към три часа няма да можете да държите клепачите си отворени. Защо е толкова универсална тази реакция? Излишните въглехидрати (и недостатъчното количество протеини) в това хранене са довели до свръхпроизводство на инсулин. Той не само понижава нивото на кръвната захар - като по този начин лишава мозъка от единствения му източник на енергия - но и пречи на извличането й от черния дроб. Със спадането на нивото на кръвната захар, мозъкът започва да страда и това се отразява на дейността му. Три-четири часа след подобно, богато на въглехидрати ядене, мозъкът изпитва отчаяна нужда от енергия (макар в черния си дроб най-вероятно да имате складиран еквивалентът на два-три „Сникърс"-а или "Марс"-а, желаещ отчаяно да излезе). Но това количество складирани въглехидрати не може да се влее в кръвния поток, тъй като консумираният от вас богат на въглехидрати обяд е повишил нивото на инсулина и е понижил нивото на глюкагона. При това положение не можете да използвате складираните в черния ви дроб въглехидрати. Отчаян, мозъкът ви нашепва, че пакетчето чипс (или сладки) изглежда изключително примамливо. След като ги изядете, вие снабдявате мозъка си с въглехидрати, но това от своя страна подновява порочния кръг на повишаване нивото на инсулина и понижаване това на глюкагона. С други думи, вие се намирате в нещо като въглехидратен ад. Въглехидратният ад е причината за всичките ви въглехидратни желания и за вървящото ръка за ръка с тях неуморно връщащо се усещане за глад (на всеки два-три часа). Тази ненаситност се причинява от богатата на въглехидрати или, по-точно, богата на въглехидрати и бедна на протеини храна…” – „Зоната” на Бари Сиърс

„Какво ще спечелим, ако се научим да се храним балансирано? Никога няма да огладняваме между храненията, защото мозъкът ни се захранва постоянно с основното си гориво - кръвната захар. Ще изглеждаме по-добре, тъй като излишните мазнини изгарят по най-бързия начин. Ще се движим по-добре, защото увеличаваме притока на кислород до мускулните клетки. Ще мислим по-добре и ще бъдем психически по-издръжливи, защото поддържаме стабилни нивата на кръвната захар. Ще избегнем евентуално бъдещо заболяване, защото тъканните хормони, контролиращи всички основни жизнени функции, са в постоянен баланс. Рязко ще намалее вероятността да развием рискови заболявания с генетичен произход като затлъстяване, сърдечносъдови болести, рак, диабет, депресия, алкохолизъм и др.” – д-р Тодор Господинов

Основната логика на балансираното хранене, което д-р Бари Сиърс предлага е на всяко хранене да се ядат протеини, въглехидрати и мазнини /ненаситени/, като въглехидратите трябва да са съвсем малко повече от протеините, но почти равно количество. Важно е и храненията за деня да бъдат пет. Не трябва да има пауза между храненията по-голяма от 5 часа. И не на последно място да се пият поне 2 литра вода.

Като допълнителна полза на тази система може само да се отбележи, че с нея се постига оптималното здравословно тегло, от което всеки човек има нужда. Има предостатъчно информация в Интернет по повод тази система за хранене. Разгледайте я и преценете сами дали си струва да опитате. Аз вярвам, че е така. Успех!

Използвани източници: panicersclub.com/article.php